ЗАКЛЮЧЕНИ ПОРТИ
Буренясали дворове,заключени портис тежки катинари.Само смъртта ги навестяваза някой забравен.Легенди витаят.И болка.
Стихотворения
Poetry in Bulgarian
Published in Bulgarian journals, from the poetry collection “The Colour of Honey”.
ЗАКЛЮЧЕНИ ПОРТИ — Вангелис Зафиратис превод от гръцки: Емилия Трифонова
Introductory note
СПЕЦИАЛНАТА РОДИНА
Родното ми място, от където идват тези стихове се намира някъде по средата на Акрокеравнион и Йонио, простира се в полетата на Финикис и Дерополис. Специалната ми родина е пълна с тесни клисури, колкото да се провре една бързотечна река, с високи планини, където върховете не оставят място за облаците, закривайки небето. В този край легендите, спомените и действителността нямат разграничаваща линия и стават едно цяло, където хората лесно преминават от делничното в приказното, една стара балада и една легенда, разказани по кафенетата в селото лесно преминават в настоящето. В моя край още нареждат за умрелите, облечените в черно жени. Всяка жена е един стон, защото смъртта, която обхожда квартала лесно може да посети и нейната къща. Трагедията свързва хората. Много от нашите къщи са тревясали, с буренясали градини, залостени порти. Къщи, които чакат да чуят стъпките на смъртта, или на завръщащите се стопани от чужбина. Дюлите в градините на гурбетчиите миришат още в махалата, а старинните песни са част от ежедневния живот. Един забравен каменен, тревясал харман са нашите села. Воят на вятъра се превръща в легенда. Сядаш и записваш разказа му. Една весела и усмихната маргарита, която расте сама под слънцето и дъжда, може да е момичето, което цял живот очакваш, а не го срещаш никога. В зимната самота не можеш да го видиш по замръзналите площади, в тролея и в метрото, защото не съществуват. Сядаш и пишеш и за това. В специалната ми родина, ледената самота ще я видиш по лесно и ще я почувстваш с покъртителния болезнен вик на чакалите, който не те оставя да спиш. Опитваш се да запишеш безнадеждността на самотата. В моя край дърветата и камъните имат гласове. Както птиците и хората. Ще срещнеш хора говорещи с дърветата, а вечер със звездите и луната. По Йонийското крайбрежие ще видиш светлината и любовта да се сливат в танц върху вълните. Ще чуеш риданието на морето, болката на нощта и оплакването на жените, които са изгубили надежда. Събрах някои от тези гласове и ги описах в стих, превърнах ги в поезия. Стихове земни, извиращи от душата на човек, живеещ далеч от индустриалния шум, миришещи на пръст и на море.
Тези стихове не са написани за печалба, не се продават, както не се продават болката и обичта.
СЪСУХРЕНИ СТАРИЦИ
Съсухрени старицив църквата,облечени в черно,с по три клонкикъдрав босилекза умрелите.Вслушват се да чуятстъпките им.От иконостасамълчаливо плачеСвета Богородица.
ЕСЕН
Миризма на мъсот смачкано гроздесе носи над селото.Въздухът пари опиянен.Зад ъгъла изскочи замаяномладо момиче.
В ДВОРА
Червени карамфиликато огнени езицисе издигат в градината,а мама е сред тях.Не дойдоха и тази неделядецата ни.Бели лилии, корабни платна,заседнаха пред портата.Децата ни още не слизат.Баща ни все гледав безкрайната далечина.Светят на хоризонтабелите платна…Сред огнените езицина карамфилитемама, права,изгаряше безмълвна.
КАМЕННИ ОРЕОЛИ
В неразораните ниви,в тишината -един забравен каменен ореол.За черни дни разказва камъка.От гласа на легендите,със воя на смъртта,спомените оживяват.
ЗИМА
Тъжни гласовена чакалив мразовитата бяла нощ.Глас на крещящабезкрайна мъка.Вой на чакали.Вик на самотав непроходимите лесове.
МОЛИТВА
Червена е скалатав дълбокия ров.Един ангелнаписа своята молитвас кръвта си.
ЛЮБОВТА Е
Любовта е от Бога.Любов е и цветето,което разкървавявазелената ливада.Любовта е за нас.Любовта е и в песента,извираща отнедрата на миналотои легендите.
ИЗКАЧВАНЕ
Цъфналата череша,плуваща в синьо,се изкачвапо безкрайното небе.
МАЙ
Навлизаш в осемнадесет,в градината на май.Танцуваш и цъфтиш,хвърляйки камъчетав чистите извории се оглеждашкато в счупено огледало.
СЪВЕТ
Усмихни се,малката ми.Бадемовите клони са красиви,защото знаят да цъфтят.
ПАРАКЛИС
В скалата, като малко гнездо,ослепително бял параклис,като кацнал в мъглата бял гълъб.Самотен кипарисцъфти след молитва.Вечерта го обличав царствени одежди.
ПЛАНИНСКИ СЕЛА
Повече светиии манастирисред черните скали,приличащи на калугери.В малкиотшелнически църквишепа старципалят свещи.По хребетитежълтипланински билки -руси деца на планината.
КИПАРИСИ
Спокойствие и свежеств средата на април.Стройни кипарисипо върховете.Върху скалатазамислен самотникспря да си почине.Априлската мъглаго загръща по пътя му.
ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Изпращам ти една въздушна целувка,за да те приспи вместо песен.Заспивай, звездичке моя, преди зоратада изгрее.Изпращам ти една гореща целувка,която да блести като сълзаот радост по лицето,и от много любов!
БЕЛИ КАРАМФИЛИ
Две лястовици белилетят над покрива ни.Майка ми поливадва бели карамфила.Над черната й забрадкадве пчели си говорятс пролетта.
ЦЯЛА НОЩ ВДИШВАМ
Цяла нощ вдишвам миризматана цъфналите лимонови дървета.Зелените листа,като синя мечта, поникватв пърхащата зора,галени от ароматния вятър.
ВАЛИ, ВАЛИ
Вали, вали…Но калта от управниците не се измива.Властва подземният свят.
УПАДЪК
Бягат от градамалки и големи комбинатори,жрици на любовта и ветерани,много крадции още толкова доносници.
Останахме малко,без аристократите вече.Малък е града ни.
КОМПРОМИС
Престъпносттасе разхожда свободно из града.
В мръсни кафенета,в празни ресторанти,рядък посетителсе кланя с усмивка.
Единствено престъпносттавършее из нашия град.
От заключените прозорцихората й махат за поздрав.
НАШИЯТ БОГ
След всяко смрачаване,Бог пали по една звездаза нас.Всяка сутринБог разлиства по един карамфилза нас.Всеки денедин ветрецБог изпращаза нас.ВинагиБог прави нещоза нас.Отваря една порта…И ако не я видим,ако не я преминем,Бог ще я затвори и ще си отиде.